(Портрет на Ботев от 1875 г.) ♥ БОТЕВ  Ботев е

(Портрет на Ботев от 1875 г.)

♥ БОТЕВ 

Ботев е е надчовешка големина, каквито са Крали Марко и Момчил левент. Представете си Крали Марко да играе като воин в пиеса на която и да било сцена… Да гледате оня, за който се твърди че с единния си крайник стъпва на Шар, а с другия на Стара планина – да ходи  по едно дюшеменце шест на пет!

Подобно възприятие изпитах, когато за пръв път видях на театрална сцена облика на Ботев… Бях обезпокоен и отчаян, тъй като Ботев е легенда и към този момент не се побира в нашите човешки измерения. Може би по тази причина и филмът за Ботев нямаше упования триумф. Там видяхме един Ботев метър и седемдесет висок, с елементарна шапка и риза, с глас елементарен, който нямаше и не може да има нищо общо с оня великан в визиите на всеки българин. 

Този тип облици с времето в действителност живеят и се „ развиват ” в точния смисъл на  думата. Такава е ориста на определените от народа герои, които въплъщават неговите добродетели и въплъщават неговите идеали…. Те с времето зреят. Те от ден на ден големеят и светлеят, по тази причина всеки опита да ги „ овеществим ” и възстановяваме е наказан на крах. 

Помислете единствено – колцина български писатели са писали за Ботев? Странно малко. Твърде малко. Това е, тъй като Ботев ги стъписва, тъй като Ботев е за българина светая светих. Не е задоволително Ботев да се опише - това няма никого към този момент да задоволи. Оня, който би дръзнал да нарисува Ботев, би трябвало да се състезава с националното въображение, с легендата „ Ботев ”,  с магията Ботев. Затова до Ботев с дребни изключения са се докосвали повече самонадеяните, в сравнение с надарените създатели. Ботев се е отскубнал от елементарните човешки ограничения и е мъчно да го догониш в облаците. Перото, което ще би трябвало в миналото да се спре на великия стихотворец и бунтовник, би трябвало да е малко или доста и то самото „ ботевско ”… Иначе не е допустимо тоя колос да бъде приемливо изобразен. 

Добре ли е това или е зле?

Аз не мисля, че е зле. Колкото повече митове имаме, сходни на легендата „ Ботев ”, толкова по-добре. Легенди като ботевските са национално благосъстояние. Колкото повече имаме герои като Ботев, които не се побират в човешките мащаби – толкоз по-добре… Този тип митове са витално нужни, тъй като най-добре подхранват националното въображение и усилват националния дух, та нямаме сметка нито да ги приземяваме и очеловечаваме било на сцена, било на кино. Освен в случай че не се намерят създатели, които да стигнат и да надрипнат легендата…

А за какво Ботев се е трансформирал в легенда?

Със 100 и няколко души, множеството хванали за първи път пушка в ръце, той дръзва да се удари с една, въпреки и разтърсена империя, за свободата на своето родно място. Войводата не е бил нито простак, нито вманиачен, с цел да не знае количеството на турските военни сили, да не схваща, че отива на очевидна гибел. Но го е направил, умрял в разцвета на своята младост, съединявайки в едно думи и каузи, ария и битка. Ботев не освободи България, само че той извърши едно избавление не по-малко велико и доста – той освободи българина от ниското му самочувствие. Вдъхна му храброст, даде му идеали, постави му криле и на тези криле ние се носим ето към този момент 100 години от гибелта на гениалния поет-революционер. 

Сп. „ Литературна мисъл ”, 1976 г. 
* Портрет на Ботев от 1875 година, Източник: ДА „ Архиви “, bg.wikipedia.org